Призивът на един незрящ
Публикуваме писмото в неговата цялост, по молба на Иван Янев, така както го получихме по електронната поща.
‘Дали Труд нападна сляп или незрящ? Дали Труд нападна всички слепи или незрящи? Мисля, че тази издателска къща си позволи действие, кaто нейните служители не прецениха правилно какво противодействие ще се роди. Не съм юрист и не бих искал да изказвам компетентно мнение по закона за Авторското право и сродните му права, но да ли действията на ИК Труд не биха попаднали под ударите на някой от членовете на закона за дискриминацията? След като ограничаваш една не малка маса от живи и разумни същества от правото на информация това не е ли дискриминация? Дано някой юрист да ми отговори. За моралната или човешката страна на действието на тази издателска къща няма да говоря. Всички или по-точно почти всички разбраха, че това е един неморален акт, а дори може да се използва и по-тежък термин, който по-добре ще приляга на ситуацията, но нека все пак да запазим добрия тон.
Какво точно означава да притежаваш правата върху произведения на автори, които от много време не са сред живите аз не мога да кажа отново заради пустата юридическа материя, но като човек ми се струва, че това е най-малкото не сериозно. Те са станали класици, именно поради факта, че са четени, анализирани и харесвани от много хора. Аз също притежавам интелектуална собственост, но никога не бих си позволил да ограничавам по какъвто и да е начин маса от хора, които са в неравностойно положение спрямо болшинството. Да някой ще каже, че ми е лесно така да говоря та нали и аз самият съм незрящ, но ми се струва, че тук не става въпрос за това да ли си лишен от зрение или не. Става въпрос дали имаш нагласата да се поставиш само за миг на мястото на друг индивид или всичко пречупваш през своята егоистична призма. ИК Труд точно така прави - за тях сайта на Виктор е “голяма заплаха”. Някой от този сайт ще си дръпне файла с дадена книга и ще я прочете и няма да си я купи от Труд. Но защо уважаемите дами и господа от издателската къща мислят, че човек със зрително увреждане ще си я купи. Не той няма да си я купи уважаеми той най-напред ще направи проучване сред своите познати и приятели да ли им се намира тази книга, след това ако е претърпял неуспех ще отиде в библиотеката да я вземе и да си я сканира, за да може да я прочете и да я дава на други незрящи, които имат интерес към книгата. Защо да си купуваме вашите книги? Ние ги сканираме и след това книжното тяло не ни е необходимо. Да зная, че някой болен мозък ще ми опонира, че сканирането на книгите също е нарушаване на закона за Авторското право, но както вече отбелязах това би го заявил човек със съмнителен умствен багаж. Кажете кой нормален човек би си изтощавал зрителните органи и би киснал пред екрана да чете книга? А и както многократно бе отбелязано от други шрифтовете на книгите публикувани в страницата не са за печат или Бог знае какво, те просто са за ползване от незрящите или слепите (на който както му харесва).
Накрая бих искал да направя един призив към всички организации на и за хора със зрителни увреждания. Хайде да се обединим поне сега и да помогнем да запазим автономията на Викторовият сайт, който е наш сайт т.е. ние сме ползватели на труда на този човек. Хайде да не бъдем паразити и да се обединим. Ако има интерес от някоя организация нека да ми пише на следните електронни пощи: novaistoria@gmail.com, goalball@mail.bg. Нека организациите, които твърдят пред всички медии, че устояват правата на хората с увреждания точно сега да превърнат думите си в действия!’