Спасете Българските Приказки!

На всички ни стана ясно, че Труд са толкова алчни, че са готови да зазидат прозореца на слепите към света.
На всички ни стана ясно, че Труд са толкова аморални, че дори, когато закона не е на тяхна страна, те ще направят всичко възможно, за да излъжат, че е.
Но това, което все още не знаете е, че Труд са престъпници. Точно така - престъпници - и то според същият този закон за авторското право, зад който се опитват да скрият в момента своето сребролюство.

Смърт и компас

Нека първо си поговорим за една книга. Казва се “Смърт и компас” и представлява избрани творби от легендарния аржентински писател Хорхе Луис Борхес, издателството е “Труд”. Борхес е много популярен в България, но най-хубавите му неща са публикувани през 1989 в изданието “Вавилонската библиотека”, което днес си е направо неоткриваемо. Добре ще е, значи, някой да ги преиздаде. От “Труд” мислят бързо и направо събират почти целия издаван досега на български Борхес, и го пускат в тази обемиста книга “Смърт и компас”. В нов превод.

И тъкмо тук започва интересната част. Първо, според редакторското каре, преводът е правен по изданието “Collected Fictions” от 1998. Име на издателството не е посочено. Как така “collected fictions”? Означава ли това, че преводът е правен от английски?

Не, не означава. Означава, че изобщо никакъв превод не е правен. Какво имам предвид ли? Слушайте, ще ви прочета как започва разказът “Кръглите развалини” в превода от испански на Анна Златкова, в изданието от 1989:

‘Никой не го видя как стъпи на брега във вселенската нощ, никой не видя бамбуковата лодка, която потъна в свещената тиня, но след няколко дни всички знаеха, че мълчаливият човек идва от юг и че родното му място е едно от безбройните села, пръснати по стръмния планински склон нагоре по реката, там, където езикът зенд не е замърсен от гръцки и където рядко се среща проказата.’

А ето как звучат същите редове в превода на Десислава Николаева, в изданието на “Труд” от 2005:

‘Никой не го видя как стъпи на брега във вселенската нощ, никой не видя бамбуковата лодка, която потъна в свещената тиня, но след няколко дни всички знаеха, че мълчаливият човек идва от юг и че родното му място е едно от безбройните села, пръснати по стръмния планински склон нагоре по реката, там, където езикът зенд не е замърсен от гръцки и където рядко се среща проказата.’

Не открихте разлика ли? Ами, няма и да откриете, дори и да го прочетете целия, защото разлика няма! Само името на преводачката е различно. Интересно дали изобщо съществува тази Десислава Николаева, дали е някое “наше момиче”, което набързо е “превело” Борхес по старото българско издание, или в издателството направо са си я измислили, за да пишат някой преводач. Защото на могъщото, богато издателство “Труд” му се свиди да плати авторските права за превода на Анна Златкова, същите авторски права, които иначе е готово да брани на живот и смърт. Защото предпочита да открадне нейния превод и да си го издаде, без въобще да му пука. Защото знае, че ще му се размине. Ние сме тука, за да кажем - НЕ, НЯМА ДА МУ СЕ РАЗМИНЕ!

Статия на в. Култура - Брой 6 (2356), 18 февруари 2005 г. по същия въпрос.

Да ограбиш младите фотографи

Photo Forum e един от най-големите български сайтове за публикуване на снимки. За хората, които качват своите фотографии там, това е начин да получат мнението и съвета на професионалисти, за да се развиват професионално. Да споделят красотата на фотографското изкуство с тези, които могат да го открият. За Труд, обаче, това е място, от където може да се краде свободно. Нещо, за което могат да ви разкажат десетки потърпевши фотографи от сайта. (за да бъдем обективни трябва, да уточним, че Труд крадат снимки и от другаде без заплащане на авторски права)

По-долу публикувам с известни съкращения писмото на Росен Недялков. Един от многото потърпевши:

‘В брой 115 от 28 април 2006 г. във вестник “Дневен Труд” на страница номер 8, под заглавие Фотофакт бе публикувана снимка, направена от мен и намираща се на следния адрес:
http://photos.izrod.com/main.php?g2_view=core.ShowItem&g2_itemId=7267
Тъй като под снимката не е публикувано нито моето име, нито адреса, откъдето  взета, нито е било искано моето разрешение за нейното публикуване аз смятам това е нарушаване на моите авторски права, като техен носител. Бих желал да се напише името ми и адреса откъдето е взета, както е редно и се полага. Относно хонорара, които би следвало да получа, като неин собственик бих желал да се дари на Дома за отглеждане и възпитание на деца, лишени от родителска грижа “Н.Й.Вапцаров”, гр. Роман.’

Пълният тескт на публикацията може да бъде намерена тук.

Молим всички фотографи, ощетени от ИК ‘Труд’ да се свържат с нас, за завеждането на колективен съдебен иск.

Левски? УЕФА? О, нима?

Тази пролет беше хубава за тези, които обичат българския футбол. Аз лично, макар и да не съм привърженик на ПФК Левски, искрено се радвах с тях, подскачах пред телевизора и за ужас на приятелката ми виках толкова силно, че разбуждах малкото бебе на съседите отгоре. Мачовете с Оксер, Марсилия, Артмедия и Удинезе ме караха да се радвам - ей така, за нещо малко, нещо незначително, но все пак радост от сърце. Явно на Труд са им допаднали същите мачове, защото са решили да ги включат в DVD колекцията „Вечните български мачове – Евротурнири”. Без да си платят, разбира се.

Част от декларацията на ПФК Левски от 24.05.2006:
‘Ръководството на ПФК Левски изразява своето недоумение и възмущение от поведението на големите български печатни издания „Труд” и „24 часа”, разпространяващи DVD колекцията „Вечните български мачове – Евротурнири”.

В колекцията, без изричното съгласие на компанията „Sportfive” GmbH, на която ПФК Левски е предоставил изключителните права върху телевизионното излъчване на футболните мачове изиграни от клуба в Евротурнирите за сезон 2005/06, са включени срещите на ПФК Левски с Оксер, Марсилия, Артмедия и Удинезе. Разпространението на записите на изброените мачове се извършва от издателите на горепосочените вестници и без каквото и да е предварително уведомяване на ПФК Левски.’

Пълният текст на декларацията, може да бъде намерен ето тук.

Едно такова… заключение

Предполагам ви е ясно, че това съвсем не са единствените случаи на престъпления от страна на Труд, но аз се спрях на тях, тъй като доказването им е очевидно, публикувано е на други места и не можем да бъде обвинени в необективност. Нямам какво да кажа след всичко това. Не наистина. Ще цитирам само нещо от отвореното писмото на Труд:
‘“Интелектуалните пирати карат нашите учени, преводачи, писатели да не работят - защото трудът им не е защитен”
Мисля, вече на всички е ясно кой е пирата - слепият програмист, който прави сайт със собствени средства, време и усилия или немската мега-корпорация, която предпочита да извърши престъпление, пред това да плати и без друго смешно малките суми.

А дали наистина Труд държи правата върху книгите, за които твърди, че е така?
Аз лично все още не съм видял юридически документ, който го доказва.

This entry was posted on четвъртък, май 25th, 2006 at 16:10 and is filed under Статии. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. Both comments and pings are currently closed.