Да запазим мълчание
Произволът на ИК ‘Труд’ се превърна в най-дискутираната новина в интернет. Въпреки дългогодишното си присъствие във виртуалното пространство, аз лично, никога не съм срещал подобен отзвук към друга новина. В момента заплахата на ‘Труд’ е достигнала до 70-80 форума и около 40-50 блога или сайтове, като всекидневно продължават да се появяват нови места във виртуалния свят, които водят към този сайт. Безпрецедентният отзвук доказва едно нещо - постъпката на Труд кара дори и по-спокойните хора да реагират емоционално. Защо ли? Защото аморалността й е очевидна веднага и то за всеки обикновен човек, без дори да е необходимо той да се рови в законите, които защитават bezmonitor.com.
Именно обикновените потребители бяха и тези, които засипаха с писма българските медии. Знам, че множество и-мейли достигнаха до всички вестници, защото на много места те бяха публикувани публично, а копия от тях бяха изпратени и до нас. Всички те бяха информирани за случая. Отново. И отново. И всички замълчаха. Отново. И отново.
С изключение на малкия независим вестник ‘Гласове’ никой не посмя да разкаже за това, което се случва. Никой не дръзна да напише за най-дискутираната в интернет новина. Защо? Беше ясно, че някои от тях ще подходят с криворазбрана колегиалност и ще останат слепи за безчинствата на ИК ‘Труд’, но пък всички? Тук вече нещо миришеше. И то миришеше, много, много лошо - направо вонеше. Вонеше на жълти стотинки и жълти вестници. Вонеше на монопол върху свободата на словото. Нима това беше възможно?
Да, беше. Но, как? Защо? Отговорът на този въпрос дойде, сякаш съвсем случайно. И то, иронично, от тях самите - тези, които в момента мълчаха. Съюзът на издателите в България. Този, така наречен съюз включва всички основни печатни медии в България. (Пълният списък е ето тук: http://www.sib.bg/members.html)
Дотук обаче нищо интересно, всичко изглежда нормално и в границите на разумното и не обяснява необяснимата липса на реакция. До момента, в който човек не се заинтересува кой точно е председател на съюза и кой е председател на управителния съвет. А това е един и същи човек - Тошо Тошев, собственика на Труд и агент на Държавна Сигурност под кодовото название ‘Бор’.
И изведнъж всичко си идва по местата, парченцата от пъзела се нареждат, за да стане ясно защо вестниците мълчат, за да стане ясно кой е кукловода на представлението наречено ‘Монопол върху Словото’. Нареждат се за да изобразят лицето на поредното мекере, което няма място в българския обществен живот, но пък за сметка на това заема централно място там.
От ИК ‘Труд’ продължават да ни питат - защо не се спазарим тихомълком, защо не замълчим? Да, казвам аз. Нека да замълчим. Да запазим минута мълчание за смъртта на свободното слово. И после нека запазим още минута мълчание, защото когато тя си е отишла, скоро ще я последват и нейните убийци. А сега вече нека викнем още по-силно!
Извадка от етичния кодекс на съюза на издателите в България:
‘4.7 … От друга страна обаче, професионалната солидарност не ще бъде извинение за укриване или изкривяване на информация.’
май 29th, 2006 at 16:03
Аз също научих скоро за това. И както останалите трезвомислещи хора останах потресена.
Това, с което можах - помогнах. И ще помагам още когато и както успея.
И тук мисля, че е мястото на следната новина:
“Правозащитната организация Amnesty International поде от неделя кампания за защита на свободата на словото в интернет. Организацията ще стимулира потребителите да бъдат непримирими към ограниченията на словото в Интернет и ще публикува списък на компании, които скланят да се съобразяват с исканията на репресивни правителства. Кампанията ще се движи от новооткрития сайт Irrepressible.info, на който е публикуван призив към световните правителства да гледат на интернет като на проява на политическа свобода, а не като на средство за потискане на свободата. От сайта може да бъде копиран html-код, с чиято помощ правозащитниците ще публикуват на страниците на участващите в кампанията забранени интернет ресурси и попаднали под запрещение информации. Това ще става под лозунга „Някой не иска това да бъде прочетено”.”
Посетете сайта и се регистрирайте. Аз вече го направих!
май 29th, 2006 at 22:44
Оказва се, че странното мълчание на най-различни медии по този случай не било толкова странно. Нямам думи.Не съм си давала сметка, че до такава степен са стигнали нещата.Явно за да не остане гласът ни “глас в пустиня”, ще трябва да се обърнем към чужди медии.Друго не мога да се сетя в момента.
май 30th, 2006 at 0:24
В-к Гласове излязоха с големичка статия по въпроса в петък. не я намирам още в интернет, но вестника го има по сергиите.
май 30th, 2006 at 8:17
Вчера, в понеделник, в безплатния вестник “Сити Маркет” излязоха и няколко реда от мен по въпроса. Пълния текст го има и в блога на Григор.
май 30th, 2006 at 9:31
Една блогерка от сайта написа свое отворено писмо, в официален формат до централата на ВАЦ в Германия. Писмото ще бъде преведено на немски език от нея и ще бъде изпратено с имената на всички, които са се подписали. Ако желаете да имате немския вариант на писмото, като се преведе ще го пусна и тук, за да можете само да сложите името си и да го пратите. Ние обаче се обединихме около идеята, че е най-добре да не ги заливаме със 100 писма, а с едно, подписано от стотици реални имена (не псевдоними). Така би имало по-голяма тежест. Ето линк към писмото - http://bglog.net/BGLog/6821.
май 30th, 2006 at 10:10
Е а как да го подпиша туй писмо?
май 30th, 2006 at 10:33
Teri, здравей.
Видях още предишното ти съобщение за подписката и писмото до WAZ. Идеята е хубава, беше ясно, че ще се стигне и до тук, но самия начин, по който сте го организирали не е добър. Блога ви не е отворен за коментари (аз поне не успях да открия как да се подпиша) за нерегестрирани потрeбители. Да не говорим, че блога, приципно, не е най-подящата форма за подписка. Ще ви помоля да изчакате малко, да говоря с екипа си днес и да се свържете с нас на helpbezmonitor@gmail.com, за да се координираме и да дадем по-голяма гласност на тази инициатива.
май 30th, 2006 at 10:57
Разбирам съображенията ви, ще се уговорим допълнително значи как да се координираме.
Весела, нямах предвид да го подписвате сега на другия сайт, идеята ми беше да ви го дадем на немски език и тук вие да си направите подписка, ако писмото ви харесва. И да си го модифицирате разбира се, ако искате да допълните нещо по него. Просто нещо да измислим заедно, за да е по-силно влиянието ни
май 30th, 2006 at 11:03
Първо искам да уточня, че подкрепям виждането, че постъпката на Труд бе наистина много неморална, брутална и срамна. Проблемът им можеше да бъде решен далеч по-внимателно, интелигентно и деликатно.
Но мисля, че вие също залитате доста.
Първо, “малкия независим вестник ‘Гласове’ ” не единственият, който е писал по случая. Няма да се впускам в подробности, но все пак човек трябва доста да почете, за да може да се опитва да прави такива генерални изводи като горния.
Второ, не можеш да очакваш от медиите да вземат отношение по случая. Не става дума за криворазбрана колегиалност - в конфликт между две страни не може всеки да се намесва и да съди. Никоя медия не е в позицията да осъжда друга.
После, всички пропускате една голяма и сериозна подробност, а именно, че за да се говори за “друг аналогичен метод” той трябва да е наистина такъв, че да се изключва възможността текстът да бъде четен свободно в Интернет от не-слепи. А качването на един текст в Интернет като текстов файл не е специален метод само за незрящи.
И най-сетне, време е да излезете от егоцентричната си гледна точка и да спрете да си мислите, че цял народ само вашите блогове чете. Вие сте една група Интернет-потребители, протестирате енергично в писмен вид, четете си взаимно блоговете и колчем някой напише нещо, другите го поздравяват “анджък браво, прав си, точно така е”. не ме разбирайте погрешно, без съмнение всеки от вас е един чудесен човек, НО от гледна точка на институциите, които следва да ви обърнат внимание, вие сте просто една аморфна група от няколко десетки драскачи по Интернет-форумите. Несериозно е. Ако искате да направите нещо, съберете се, напишете едно отворено писмо, ангажирайте в него Съюза на слепите и евентуално още някоя организация (нещо като Фондация Хоризонти или друго подобно сдружение) и го пратете до президента, до Министерския съвет, парламента. С копие до медиите.
Всичко останало е… ****SPAM*** - и отива в кръглата папка.
май 30th, 2006 at 11:14
А, някой ти е казал, че не сме пращали отворено писмо до всички налични институции, тъй ли?
Мога да обобщя изказването ти във вид, удобен за копи&пейст, хем ще е по-кратичко:
“Постъпката на ТРУД е неморална, брутална и срамна, но вие пък какво я рздухвате? Освен Гласове я колко медии взеха отношение по въпроса, ама на, вие не знаете това, нали? Плюс това Виктор не е пригодил книгите да се четат единствено с помощта на монитор, генериращ пъпчици по екрана, така че ТРУД все пак са прави!”
Пропуснах ли нещо?
май 30th, 2006 at 11:32
Вестник Новинар са писали също по темата, но не успях да открия в онлайн изданието им материала, иначе ето го тук http://www.pressboard.info/Preview.aspx?articleid=74032
май 30th, 2006 at 11:48
Весела, успокой се малко и не рипай като ужилена.
Ако има отворено писмо, къде е то? Ето, сдруженията на видеотеките и филморазпространителите изпратиха отворено писмо - “сигнал”, в който поздравиха ГДБОП за акцията срещу арената (дивотия - голяма, но това е друга тема). Пратиха го до главния прокурор, шефа на НСБОП, министрите на културата и евроинтеграцията, посланиците на САЩ и ЕК у нас и до медиите. Целият пакет ми е на бюрото. Писмото, за което говориш, къде е? Ако ще ми кажеш - в блога на Григи, извинявай, но прочети т.4. Съжалявам - нито президентът, нито министрите, нито медиите кибичат по цял ден да четат блогове в Мрежата.
Що се касае до това книгите да се “четат единствено с помощта на монитор, генериращ пъпчици по екрана”, тези монитори са твърде скъпи и недостъпни за слепите хора у нас, но каченият в Интернет прост текстов файл с текст може да се изтегли и чете от всички, не само от незрящите - и затова нищо чудно наистина да нарушава нечии авторски права. Затова подходът с аналогичните методи трябва да бъде прецизиран. И много по-полезно и конструктивно ще е да се помисли за такъв начин за публикуване, отколкото само да се бълват змии и гущери по нечии адрес.
май 30th, 2006 at 11:58
Весела, знам че си афектирана, всички сме, но нека бъдем малко по-спокойни и конструктивни в диалога.
@ Мелинда
‘Първо, “малкия независим вестник ‘Гласове’ ” не единственият, който е писал по случая. Няма да се впускам в подробности, но все пак човек трябва доста да почете…’
Моите поздравления за ‘Новинар’, че станаха първия високо тиражиран вестник, който писа за случая, макар и като част от по-голяма статия. Предполагам, че си журналистка от тази медия. Както виждаш сме добре информирани кой, къде и какво пише. Това, разбира се не променя факта, че тази статия е фактически вярна тъй като е от вчера, а статията в Новинар е от днес.
Статията може да бъде намерена на адрес:
http://www.novinar.org/main.php?act=news&act1=detsrch&mater=MTkyODszNA==
(този, който Тери е дала на мен лично не ми отваря)
‘Второ, не можеш да очакваш от медиите да вземат отношение по случая. Не става дума за криворазбрана колегиалност - в конфликт между две страни не може всеки да се намесва и да съди.’
Защо да не мога да очаквам от медиите да вземат отношение по най-голямата новина в интернет? Никой не иска от тях да вземат страна - искаме единствено да се представят гледните точки на двете страни обективно и читателите сами да си преценят.
‘После, всички пропускате една голяма и сериозна подробност, а именно, че за да се говори за “друг аналогичен метод” той трябва да е наистина такъв, че да се изключва възможността текстът да бъде четен свободно в Интернет от не-слепи.’
Този момент вече се коментира достатъчно. Брайла също може да бъде четен от зрящи, така че аналогичен метод напълно се вписва в случая. На такова мнение са всички запитани юристи по случая.
‘НО от гледна точка на институциите, които следва да ви обърнат внимание, вие сте просто една аморфна група от няколко десетки драскачи по Интернет-форумите…’
Тук обаче грешиш, поне няколко хиляди са тези, които активно следят случая. Мога да го докажа и с реални цифри.
‘Ако искате да направите нещо, съберете се, напишете едно отворено писмо, ангажирайте…’
Ще ангажираме и други институции, освен посочените от вас, благодаря все пак за съвета. Имате право, че трябва да бъде използван хартиен носител.
май 30th, 2006 at 12:05
Melinda,
Аз също съм на мнение , че “Проблемът им можеше да бъде решен далеч по-внимателно, интелигентно и деликатно”, но ИК “Труд ” явно не прояви желание за това.
Второто , което искам да кажа е, че не е задължително другите медии да взимат страна по случая, достатъчно беше да информират за него.
Трето - аз лично не познавам зрящ човек, който да “слуша” книга, а да не я чете./Изключение правят малките дечица, които не могат да четат, а родителите им пускат приказки/.
Четвърто - никой не си мисли , че блогът или форумът му е центърът на Вселената и за това хората разпращат мейли по различни институции.
Пето - за щастие на ИК “Труд” наистина не бяхме организирани от самото начало, но като гледам как се развиват нещата и това ще стане.
май 30th, 2006 at 13:01
Не, protest, не съм журналистка от Новинар, а от друга медия, следя събитията и ги отразявам. Имах 3 публикации по случая, една на хартия и 2 в Интернет. Не очаквам мнозина да са ги чели, но когато човек тръгва да се изказва така генерално “никой не обърна внимание”, това вече е прекалено.
За отразяването - аз също смятам, че трябва да е голямо. Ако колеги са публикували писма (”множество и-мейли достигнаха до всички вестници, защото на много места те бяха публикувани публично”), това е най-доброто, което могат да направят при положение, че не е имало пресконференция по случая и че писмата не са изпратени от организация, а от отделни читатели.
За метода - не можеш да убедиш един компютърно грамотен човек, че публикуването на едно произведение като обикновен текстов файл е специфичен метод за слепи, какъвто е Брайла. Не е аналогичен. Това ви е слабо място.
После - “Тук обаче грешиш, поне няколко хиляди са тези, които активно следят случая. Мога да го докажа и с реални цифри.” Прекрасно. Обаче: 1. това, че “слядят” случая не ги прави решаващ фактор. 2. дори всичките няколко хиляди да пишат из нета, това пак не ги прави решаващ фактор. Не става въпрос за хартиения носител. Става въпрос че 1. трябва да има авторитет (организация), който да излиза с тия изявления, може да е съществуваща или да се сформира нова; 2. да се подсигури, че писмата да стигнат до политици и отговорни фигури, а не да се чака те сами да влязат и да четат блогове (те и електронната си поща не четат сами!), 3. да се настоява за отговор от тия ръководни фигури; по възможност 4. “лоби” - да се привлече вниманието на неколцина депутати, напр. от комисия по чов. права или подобна. Така може да се постигне повече, а не само с писане на постинги в Мрежата и персонални писма.
…надявам се да е ясно за какво става дума. При цялото ми добро желание тази грозна история да приключи по-бързо и в полза на незрящите хора, ще се огранича със съвети дотук.
май 30th, 2006 at 13:24
Melinda, защо продължавате така упорито да криете името на медията, за която работите? Казах ви, че следим изключително внимателно всичко, което се пише за случая. Знам много добре за вашите 3 публикации, но докато двете в интернет очевидно изразяват личната ви позиция, тази която е на хартия, ми се струва меко казано странна. Съжалявам, но не мога да приема, че публикуваната статия е дори от части обективна.
Съветите обаче са добри, приемам, че имате доброто желание да помогнете и ще се вслушаме в тях.
май 30th, 2006 at 16:36
Чудя се колко свободно се ползват думички като “очевидно”, при положение че човека създал bezmonitor.com не може да я ползва…
Вярно - трябва да има “план за действие”, но моля ви нека не намесваме политиците, защото пак някой ще си направи чудесен PR за сметка на един сляп човек!
май 30th, 2006 at 22:21
Колежката Мелинда, (която познавам и много уважавам) е права. Благодаря за ценните съвети! Това, което ни хрумна на нас е да се свържем със Съюза на слепите в България. Намерихме координати и ще осъществим връзка , за да добие по-голяма институционалност протеста ни.
май 31st, 2006 at 10:49
@Teri
Преди да се свържете със Съюза на слепите в България, вижте какво става със Съюза на глухите. Аз лично не виждам защо трябва да се прави PR на ръководителите на този съюз, след като те явно са оставили Виктор да се оправя сам.
@Melinda
Как виждате организацията, която да осигури “четенето” на файловете от сайта на Виктор само и изключително от слепи хора? Аз лично не виждам друга освен бюрократичната такава, която категорично го препоръчвам. И бихте ли посочили адресите на вашите публикации, защото търсене по melinda и ИК “Труд” надали ще даде релевантни резултати.
май 31st, 2006 at 12:48
protest, нарочно се постарах да не спрягам името на медията, защото ангажираността ми към темата е преди всичко лична и не бих искала някой да си направи извода, че еди-кой си вестник ви е казал да правите еди-какво си. Линковете по-долу казват недвусмислено коя е и за какво става въпрос.
Позволих си да пиша тук и да ви посъветвам, защото съм видяла немалко кампании и акции против разни идиотски държавни решения или самозабравяния на комерсиални организации. Има какво да се научи от опита на другите - от дългогодишните усилия на фирмите в БАИТ, от случките покрай скандала с Матрицата, от борбата на Интернет-доставчицие с БТК и др. подобни. Ще се опитам още веднъж да ги набележа най-общо, повече няма да се обаждам. Ваша си работа е дали ще извлечете нещо полезно и дали ще го използвате.
Та, случаи като споменатите показват няколко неща:
- нужно е да има организация - официална, която е авторитет и която отстоява дадена позиция; така са се появили на бял свят БАИТ, Сдужението за електронни комуникации, Сдружението на интернет-клубчетата и много други. Някои от тях са изиграли своята роля и са замрели, други продължават да работят за нови каузи;
- нужно е тази организация да има ясни и добре аргументирани искания; видимо е, че Интернет-общността не може да иска от една частна компания да си промени политиката или хората там да си променят официалното становище; може да се искат обаче някакви действия от държавата; въпорсът е от кого какво се иска да направи;
- нужно е споменатата организация да бъде активна и да гони отговорните хора, от които очаква действия - да ходи по срещи в министерства и комисии (ведомствени, парламентарни и др.), да праща отворени писма до държавници, да подава молби в съответни комитети (които имат съответно влияние - власт да издават нареждания или дори да санкционират), да поема някакви ангажименти също. Честно казано не знам какво прави Съюзът на слепите в създалата се и прави ли нещо, но ако е нужно, може да се формира нова организация;
- нужно е с тези важни хора да се говори с език дипломатичен, а не просто да се иде и да се каже “ние сме против това и това”, “искам еди-какво си”. Когато на който и да от тия хората му кажеш “аз съм против еди-какво си”, най-естественият му отговор е - “ами какво предлагаш? Дай предложение и ще седнем да го обсъдим”. Само оплакване не дава резултат;
- хубаво е, ако се привлекат за идеята някакви влиятелни фигури - депутат, министър, шеф на комисия или на влиятелна неправителствена организация. Ако такъв човек заеме официална позиция, това може доста да наклони везните.
До Ник Ангелов - “организацията, която да осигури “четенето” на файловете от сайта на Виктор само и изключително от слепи хора” на първо време се сещам че може да е свързана с някакво техническо средство или пък особена схема на ползване. Аз не съм теничар, но тук навярно има технически специалисти, могат да кажат дали и как е възможно да се направи публикация, която да се чете от скрийнрийдър но не и от обикновен потребител, напр. чрез някакъв специален шрифт или друго подобно средство. Може пък да се организира влизане чрез потр. име и парола за потребители, за които се знае, че са точно целевата аудитория - примерно членове на съюза на слепите или пък регистрирани при фонацията Хоризонти.
Сигурна съм, че при достатъчно добро желание може да се намери добър начин.
И за четене (в хронологичен ред) -
http://computerworld.bg/?call=USE~blog;&page=post&postid=127
http://computerworld.bg/?call=USE~home&page=paper&n=12501
http://computerworld.bg/?call=USE~home;&page=paper&n=12511
и може би
http://computerworld.bg/?call=USE~blog;&page=post&postid=145
Тери - мерси, че намери думата, за която аз не се сетих навреме - “институционалност”.
Поздрави
май 31st, 2006 at 14:20
@Melinda
Трябва да призная, че не бях прав — търсенето в google с ключови думи “melinda” “Труд” даде релевантни резултати, но въпреки това, благодаря за връзките.
Колкото до организацията, аз като “техничар” мога да кажа, че няма такава техническа възможност, която да ограничи “четенето” само от слепи хора. Защото конвертирането може (и обикновено е) двупосочен процес т.е ако се направи програма, която да конвертира ASCII текста до брайлов шрифт (примерно) напълно е възможно да се направи програма, която да извършва и обратното конвертиране. Използването на аудиофайлове също не е подходящо — по-голяма големина на самия файл, възможност за слушане от всички, които не са глухи etc.
Искате ли да ви изпратя една книга на ИК “Труд” за да видите аз как държа да бъдат направени книгите в електронен формат, за да поискам да ги чета?
Колкото до влизането с потребителско име и парола — това е точно наречената от мен “бюрократична” организация, която аз *не* препоръчвам да се използва. Причините за това мисля, че са очевидни за всеки непредубеден по темата.
май 31st, 2006 at 15:16
Добре, Ник, едното е невъзможно, а другото трудно. Но със сигурност има друг начин, винаги има друг начин. Ако има воля и се мисли конструктивно, ще го изнамерите. Иначе оправдания…. който не иска да направи нещо си намира оправдания
нали така.
Извинявам се, ако заради мен блогът е започнал да изглежда като чат.
Успех на всички!
юни 1st, 2006 at 12:10
@Melinda
Възможният начин е свързан с преразглеждане и (неизбежната) промяна на бизнесмодела, по който става разпространяването на книгите. Статията във вестник “Новинар”, както и други публикации в паяжината дават някаква представа за това.
юни 14th, 2006 at 6:08
А защо никой не ме пита мен? Има ли значение аз какво мисля по тия въпроси?
За секунди ще затрия сайта и готово. И без това нямам време да го поддържам като хората.
Питах колко струва, да си купя правата, щом са стока, отговор не получих.
Институции колкото щеш… но какво от това….
На всички само едно им е в съзнанието: пари, пари, пари пари.
И аз ще започна да работя за пари и толкова.
SY, Victor