Спасете Българските Приказки!

В юлския брой на Personal Computer World излезе статията ‘Сляпо право или права на слепите?’. Публикуваме я под лиценза CC с изричното разрешение на нейния автор Димитър Кавлаков.

Сляпо право или права на слепите?
За узаконяването на много абсурди е било нужно единствено хората да мълчат в нужния момент

Закон за авторското право и сродните му права:
Чл. 24. (Изм. - ДВ, бр. 77 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г.) (1) Без съгласието на носителя на авторското право и без заплащане на възнаграждение е допустимо:
Ал. 10. възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба;

Какво е нужно на един компютър, за да бъде възможно използването му от човек без зрение?
Сляп човек му е необходим.
Така пише във сайта си, www.bezmonitor.com Виктор Любенов. За съжаление, обаче това не винаги е дастатъчно. Нужно е също ако не съдействие, то поне малко уважение от страна на нас, зрящите. Става дума даже не за помощ, а за това да не се третират слепите като малко по-лесна жертва.

Сайтът, за който става дума вече дълги години е стартова страница за много от слепите в България. В него те намират полезни съвети, програми и връзки. В него е и най-използваната у нас електронна библиотека със приспособени за използване с четец на екарана книги. Книги, които те, според Чл.24., Ал.10. от Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) имат право да използват без изрично разрешение и и без заплащане на възнаграждение, зашото когато става дума за електронни формати “аналогични методи” са звуковите и текстовите файлове. Звуковите файлове разбира се не са особено удобни, когато става дума за разпространение на цели книги през Интернет, заради големия си размер.

Само преди една година, на 9-ти юни 2005 bezmonitor.com получи Националната награда “Христо Г. Данов” за принос в българската книжовна култура в категорията “Електронно издаване и нови технологии”. Тази награда се дава ежегодно от Националният център за книгата, заедно с Министерството на културата и Община Пловдив, за принос в българската книжовна култура.

През май тази година обаче Виктор Любенов беше заплашен със съд от Издателста къща “Труд”. В писмо, подписано от управителя и, Никола Кицевски, се съобщава, че ИК “Труд” е изключителен собственик на правата за електронно разпространение на творчеството на Елин Пелин, чиито произведения “Ян Бибиян на Луната”, “Страшен вълк” и “Цар Шишко” се намират на сайта. Същото важи и за “Приказките” на Ангел Каралийчев, преводите на “Приключенията на Хъкълбери Фин” от Марк Твен, “Винету” от Карл Май, “Пътешествията на Гъливер” от Джонатан Суифт, 13 от намиращите се на сайта “Повести и разкази от Антон Павлович Чехов”, “Баскервилското куче” от Артър Конан Дойл, и “Приключенията на добрия войник Швейк” от Ярослав Хашек. В края на писмото Виктор Любенов е приканен незабавно да изтрие тези произведения, защото “Ползването им без писмено разрешение накърнява нашите права и според Закона за авторското право и сродните му права (ЗАПСП) се счита за пиратство”. Разбира се термин “пиратство” в ЗАПСП не съществува.

Както се вижда става дума почти само за детски и юношески книги. Това не е случайно. Те са включени в изготвения с участието на ИК “Труд” комерсиален сайт znam.bg, който е насочен именно към тези възрасти. Нещо повече, най-вероятната причината в ИК “Труд” да научат за bezmonitor.com е оказаната им помощ в създаването на система “Аудио код за сигурност”, правеща сайта им достъпен за слепи. Очевидно някой там е решил, че усилията по адаптацията трябва да им бъдат компенсирани. А когато става дума за използване от слепи кой трябва да плати? Разбира се - слепите!

Всеки мислещ човек разбира какъв е смисълът на закона: че слепите хора не са длъжни да плащат за да четат. Използвана е обаче не особено добре обмислена формулировка: “Брайлов шрифт или друг аналогичен метод”, от която дори не се разбира еднозначно, че става дума за използване от слепи. Това позволява на ИК “Труд” да твърди, че не признава правото на слепите да важи за електронни книги. Основанието? Ами за разлика от книгите, писани с Брайлов шрифт електронните книги могат да се ползват и от зрящи.

Това твърдение не е особено коректно. Първо, не всички слепи могат да четат брайл. За щастие малцина са слепи по рождение. Обикновенно зрението се губи по-късно, в резултат на злополука или болест. А за човек, който е загубил зрението си като възрастен усвояването на брайловото писмо е значително по-трудно. От друга страна за зрящ човек не е проблем да научи брайл (и такива случаи не са рядкост). Всъщност няма нито един формат, който да е достъпен за слепите, но да не е достъпен за зрящи. Обратното обаче далеч не винаги е вярно.

До момента в подкрепа на ИК “Труд” се обявиха единствено някои техни служители и Съюзът на издателите в България, независима НПО с председател собственика на ИК “Труд” Тошо Тошев.

Имал ли е Виктор Любенов избор? Възможно ли беше книгите да не бъдат свалени от сайта, след като законът е на негова страна. За съжаление, дори да се игнорират слуховете за многобройни поръчкови акции, у нас има поне един доказан случай правоохранителните органи да извършат силови действия, по непроверено искане на частна фирма - разпространител. Това е изземването на над 700 компютъра от веригата игрални зали “Матрицата”, на базата на съмнителна юридическа еквилибристика на Майкрософт - България. Както е известно, носителят на авторските права, корпорацията Майкрософт, уведоми правоохранителните ни органи, че нарушение в случая не е имало. Въпреки това иззетите машини не бяха върнати, а пропагандната машина на държавата продължи да очерня жертвата си с пълни обороти. Нима в страна, където това е възможно поне един вменяем човек би могъл да се довери на закона?

В блоговете и форумите, където става дума за bezmonitor.com понякога се появяват хора, питащи “Защо вдигате шум? Защо не се споразумеете тихо и мирно?”. За себе си мога отговоря с един пример. Преди години, в един нискобюджетен фантастичен филм видях момент, който ме потресе. Когато един от героите започна да припява на популярна песен, на екрана на телевизора се появи надпис: “Внимание! Пеенето заедно със изпълнителя е нарушение на разпространителските права.”. Това, което ме ужаси беше мисълта, колко лесно подобни ексцесии се превръщат в норма от ежедневието ни. Близо сто годишната история на феномена “разпространителски права” (Copyright) e изпълнена с абсурди, за узаконяването на които е било нужно единствено хората да мълчат в необходимия момент. Така че не мълча, защото не мога да приема слепите деца да станат поредната жертва на нечии бизнес интереси.

This entry was posted on понеделник, юли 3rd, 2006 at 11:04 and is filed under Статии. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.