Спасете Българските Приказки!

Истината има способността да излиза наяве. Рано или късно, но винаги се случва - така стана и сега. След установените многократни нарушения на ЗАПСП от страна на Труд редица хора, включително и ние изразихме съмненията си относно реалното притежание на правата от ИК ‘Труд’ върху въпросните произведения, които бяха свалени от bezmonitor.com. Още по-съмнителен е фактът, че на Виктор е отказан достъп до документите, които би трябвало да доказват тези права, а ИК ‘Труд’ продължава да ги крие и до днес.

А днес, централната новина на в-к Стандарт, ни осведомява, че чиновници от Министерство на Култура закрилят нарушители на авторски права. Това е станало ясно след конфискацията на 22,000 незаконни компактдиска в нощта срещу сряда. DVD-тата са от любимата детска поредица “Том и Джери” и е трябвало да се продават с булевардното издание “Кукуригу лайф”. Това е станало възможно заради слабия контрол от културното министерство. Отговорността носят чиновниците от дирекция “Авторско право” Йордан Андонов и Георги Дамянов. Двамата пуснаха през февруари копия на “Том и Джери” на пазара срещу фалшив договор за лиценз. “Изискваме набор от документи, но не проверяваме дали са истински”, скандално е признал Андонов.

Запомнете това име ‘Георги Дамянов’, защото писмото, което можете да намерите малко по-долу е от него. То е изпратено в отговор на питане относно случая с bezmonitor.com и ИК ‘Труд’.

Уважаеми XXXXX,

След направената проверка във връзка с писмото Ви до Приемната на Президента на Републиката, бих желал да Ви информирам следното:

Съгласно чл. 27 и сл. от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/ авторското право се закриля докато авторът е жив и седемдесет години след смъртта му. След изтичането на този срок произведенията стават обществено достояние и използването им е свободно. В рамките на срока, произведенията могат да се използуват със съгласието на автора, съответно – на неговите наследници. В случаите, когато няма наследници, правата преминават върху държавата, която ги упражнява чрез Министерството на културата.

С договорите за използване се уговаря вида на отстъпеното право - изключително или неизключително, конкретизират се произведенията, територията, срока и възнаграждението. В случаите, когато е уговорено изключително право, авторът не може сам да използва произведението по начина, за срока и на територията, за които е отстъпено последното. При отстъпване на неизключително право авторът може паралелно да използва произведението и да отстъпва правото за използване на други лица.

В контекста на казаното дотук и доколкото можем да преценим от препратените ни електронни писма, информацията от посочените в тях лични сайтове и сайта bezmonitor.com е твърде вероятно ИК”Труд” по договор с наследниците на Йордан Йовков и Елин Пелин да е придобил изключителни права за предоставяне на достъп посредством ИНТЕРНЕТ на определени техни произведения. По отношение на Ангел Каралийчев, чиито права се упражняват от Министерството на културата, с ИК”Труд” е сключен договор, с който на последните се отстъпва неизключително право за конкретно изброени произведения. В съответствие с казаното по-горе, това означава, че ИК”Труд не е единственият субект, който може да използва произведения на този автор.

В редица случаи общественият интерес налага изключителните права на автора да претърпят известни ограничения. Общата рамка за това се съдържа в чл. 23 от ЗАПСП, съгласно който свободното използване е допустимо при условие, че не се пречи на нормалното използване на произведението, не се увреждат законните интереси на автора и само в случаите, посочени в закона. В чл. 24 от ЗАПСП се съдържа изчерпателно изброяване на хипотезите на допустимо свободно използване. Точка 10 от разпоредбата допуска свободно използване без съгласието на автора и без заплащане на възнаграждение, в случаите, когато разгласени произведения се възпроизвеждат посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен метод, ако това не се извършва с цел печалба.

За съжаление в описания от лицата случай тази хипотеза не е налице. Доколкото се разбира от изложението, произведенията, „качени” в сайта bezmonitor.com са били във формат, достъпен за всеки, а не в специален аудио-файл, който би могъл да се разглежда като метод , аналогичен на Брайловия шрифт. На второ място, в случая е налице не „възпроизвеждане”, а „предлагане на достъп до произведението”, които представляват различни форми на използване, регламентирани, съответно в чл. 18, ал.2, т.1 и чл. 18, ал.2, т. 10 ЗАПСП.

С уважение,
Георги Дамянов,
директор, дирекция „Авторско право и сродни права”

Какво разбираме от това писмо освен, че г-н Дамянов се опитва да защити действията на ИК ‘Труд’ по елементарен начин твърдейки, че аудио-форматът не е достъпен за всеки, а възпроизвеждането на произведение чрез ASCII (което води до неговата промяна - отпадане на графични обработки, рисунки, шрифтове и т.н.) не е ‘възпроизвеждане’?

Ами разбираме, че Министерство на Културата, което трябва да съблюдава и контролира авторските права не знае дали ИК ‘Труд’ действително държат правата, както е очевидно от становището ‘…е твърде вероятно ИК”Труд” по договор с наследниците…’. Как изобщо е възможно такова нещо? Или пък от министерството все пак притежават копие от фалшив или неизправен договор и го прикриват. Явно няма да им е за първи път.

Другото, което ни става ясно от писмото по горе е, че Министерство на Културата продава култура. Да, точно така - народните приказки събирани от Ангел Каралийчев, не са собственост на народа, а на министерството, което ги продава на една компания, собственост на чуждестранна корпорация с цел печалба. Все едно са топли банички. Парадоксът е толкова голям, че няма как да не се сетя за ‘1984′ на Оруел и неговите министерства, чиито функции бяха точно противополжни на наименованията им.

This entry was posted on четвъртък, юли 13th, 2006 at 13:58 and is filed under Без категория. You can follow any responses to this entry through the RSS 2.0 feed. You can leave a response, or trackback from your own site.