Отговор на отвореното писмо (Г. Дамянов)
УВАЖАЕМИ ДАМИ И ГОСПОДА,
Във връзка с отвореното писмо, получено в Министерство на културата относно приложението на чл.33 от Закона за авторското право и сродните му права, предоставяме на вашето внимание нашия отговор:
Съгласно чл.33 от Закона за авторското право и сродните му права /ЗАПСП/, “Ако авторът няма наследници или наследниците починат преди изтичането на срока на времетраене, авторското право преминава върху държавата, която го упражнява до изтичане на срока чрез Министерство на културата”.
Това означава, че Министерство на културата поема всички авторски права, които могат да се наследяват и при упражняването им то сключва с ползувателите договори за ползване на произведенията на този автор на общо основание.
Буди недоумение, че авторите на отвореното писмо са обезпокоени от факта, че Министерство на културата упражнява авторските права в пълен размер, а не ги предоставя за свободно използване без да иска заплащане на авторско право. Законодателят е решил този въпрос в духа на европейските традиции за защита правата на авторите – правата не са оставени да бъдат използвани от всекиго безплатно и безразборно, а точно обратното – който иска да издава произведенията на някой от тези автори, трябва да има разрешение за това и трябва да го направи при определени условия.
Законодателят е дал такива правомощия на Министерство на културата с цел правата на авторите да се защитават все едно, че те имат наследници, което е в унисон с една от основните функции на държавата – защита и опазване на българското културно наследство. Приоритет на държавата в този момент на присъединяване на България към Европейския съюз е все по-пълната и адекватна защита на интелектуалната собственост.
Искам да подчертая, че практиката на министерството при предоставяне на права на такива автори е да отстъпва само неизключителни права, което означава, че за един и същи период от време едно и също произведение може да бъде издадено от няколко издателя. Това е доказателство, че достъпът на обществеността до произведенията на тези автори е максимално широк.
В посочения от вас случай правата на авторите са защитени при използването на техните произведения и ползувателите на произведенията плащат сума за авторско право. По силата на чл.31, ал.1 т.3 от Закона за защита и развитие на културата /ЗЗРК/ авторското възнаграждение отива във фонд „Култура”, където парите се използват за проекти отново в областта на културата. Законодателят едва ли би могъл да създаде по-справедлив, хуманен и цивилизован начин за получаване и изразходване на тези средства.
В описания ред няма никакво ограничаване на достъпа на обществеността до произведенията на тези автори и доказателство за това е фактьт, че различни издателства по едно и също време издават приказките на Ангел Каралийчев, други публикуват стиховете на Дора Габе или драматични театри поставят пиесите на Антон Страшимиров на сцената. Ако имаше свободен достъп до тези произведения положението щеше да е същото, само ползувателите нямаше да плащат нищо за използването им и пари във фонд „Култура” нямаше да постъпват. А както подчертах по-горе тези средства се използват за културни цели и всеки съвременен творец би имал достъп до тях чрез фонда. В крайна сметка се получава така, че ползувателите на тези произведения вероятно печелят, но отделят част от печалбата за развитието на съвременната българска култура. Както е известно, в България вече не съществуват държавни издателства и с публикуването на тези произведения се заемат частни такива, в което няма нищо лошо – ако те спечелят – ще спечели държавата и родната култура.
Колкото до свободното използване произведенията на тези автори, чл.24 от ЗАПСП изчерпателно изброява случаите кога авторски произведения могат да се използват без съгласието на автора и без заплащане на възнаграждение. Този текст и въобще целият закон са изцяло хармонизирани с европейските директиви в областта на авторското право и сродните му права и в случая с Директива 2001/29/ЕО от 22.05.2001 г., което означава, че предлаганият от вас свободен достъп до произведенията на тези автори противоречи на закона.
Георги Дамянов,
Директор на Дирекция „Авторско право и сродните му права”,
Министерство на културата
октомври 25th, 2006 at 19:12
Значи сега е момента някоя некомерсиална организация да закупи правата и да ги предостави безплатно в интернет?
октомври 25th, 2006 at 21:37
На кратко казано - супер нахалство. Хората умрели преди сума време, без наследници, и въпреки това искането на пари за четене на произведенията им се нарича “защитаване на правата на авторите”.
Това ми напомня на различните формулировки за обявяване на война - като “санкции” например.
октомври 25th, 2006 at 22:15
Ами точно тука съвсем ясно става, че Труд не могат да пращат заплашителни писма на “нарушителите” нито да ги принуждават по какъвто и да е начин да правят каквото и да е. Следва че Труд имат правата само да издават авторите, но не и да гонят нарушителите. Ако искат нещо, могат да се оплачат в министерството на културата.
Единственото, което могат да направят е да пратят писмо, с което да уведомят (от добра воля), че се нарушава закона без да налагат някакви искове.
Труд не могат сами да си защитават правата, защото те нямат преки такива. Единственото за което мисля, че могат да се закачат е да се оплачат от нелоялна конкуренция.
октомври 25th, 2006 at 22:43
Обаче колко ловко, множество пъти споменавайки в писмото че който иска да печели, трябва да плаща на МинКулт, избягва да даде отговор за Некомерсиалната употреба на такива произведения. Май е ясно защо.
октомври 26th, 2006 at 0:22
Prostete me pak za latinitsata.
Izklyuchitelno mi e lyubopitno kolko struva da si pusna pak prikazkite na Karaliychev… 5 lv. 50 lv. 500 lv.? Kade sa tsenite? Kolko mu e, shte spestia malko…. Nali triabva min. na kulturata da ima pari, za da pechati onezi listovki, s koito zamarsiava gradskia transport v Sofia i horata stapvat po litsata na Maria Ilieva i Georgi Gospodinov…
октомври 26th, 2006 at 18:46
@Victor мисля че няма да им навреди един мейл, а те нека кажат какви са цените. Мисля че много хора бих подкрепили инициативата с някой друг лев.
октомври 26th, 2006 at 22:26
Изложената гледна точка има няколко слаби места
1. Какво налага пазенето правата на автори, които са отдавна са мъртви и нямат наследници? Ако техните произведения са обществено достояние, защо е необходимо да се ограничава по какъвто и да е начин ползването на техните произведения?
2. Защо изпращането на тези средства във фонд е “справедливо решение?”
3. Защо именно във фонд “Култура”?
4. Това че ще спечели държавата е ясно? А защо авторът на писмото е уверен че печели и “родната култура”
Представям си съдебен процес, евентуално в съда в Страсбург за нарушаване на човешките права?
октомври 27th, 2006 at 11:10
Извинете, но този отговор е виц поне в частта си в която се мъчи да обоснове необходимостта МК да защитава авторските права на починалите и останали без наследници автори… От кого ги защитава?!? От какво? Някой да не открадне “По жицата” ли - представяте ли си утре да го издам под свое име?! Това е като оня виц за Живков дето бил полулегален, щото той се криел, ама никой не го търсел… Така и МК. Защитава нещо, което никой не може да открадне!
Само едно съждение е вярно в това писмо - че ако се освободят правата върху такива произведения, то тогава положението би било същото, само с една единствена разлика - дето МК нямало да прибира пари от издателите… Дойдохме си на думата дето се вика… Всичко се прави не за защита на правата на авторите, а за да може МК да прибира пари от издателите… Които прибират парите които са дали на МК от читателите… Следователно - МК събира пари от читателите… Изясни ли ви се? Плащате си на МК за да четете Елин Пелин и Ангел Каралийчев. Това е цинизъм, дами и господа… Какво е направила някога държавата за Смирненски или за Яворов, за да има някакво морално право да взима пари срещу авторските права върху техните произведения?
Крайно време е да се преосмисли цялото положение… Чии права защитава този закон - на авора, на издателя?! А правата на читателя? Какво печели автора от това, че едно издателство държи изключителните права върху творбата му? Във всеки случай губи това което би спечелил, ако издателите бяха свободни да издават творбата му срещу процент от продадените копия например. Тогава издателя би бил поставен в условия на конкуренция и би бил принуден да обърне внимание на качеството на изданието - не както е в момента томче отпечатано на вестникарска хартия и с меки корици да ми се предлага срещу 25 лева (?!?) - а от повишаване качеството на изданието ще спечели и автора и читателя… Но в момента нещата не стоят така - в момента така са поставени нещата, че е гарантирана само и единствено печалбата на издателя. Осатналите са оставени на милостта му. Издателя решава кой автор да бъде издаден, кога и колко и с какво качество. Ако реши - може ефективно да сложи край на кариерата на даден автор - откупува изключителните му права и оставя ръкописите му да изгният в мазето си… и какво правим тогава?!?
октомври 27th, 2006 at 11:40
Другото което става кристално ясно от този отговор на г-на Дамянов е:
Държавата, чрез Министерството на Културата, Дирекция „Авторско право и сродните му права”, е в СЪСТОЯНИЕ да предостави безвъзмездно на Виктор правата да публикува на сайта си произведенията на авторите, чиито автроски права се упражняват от въпросната дирекция, като по този начин прояви РЕАЛНА грижа за гражданите си със зрителни увреждания и техните права. И ТО ВЪПРЕКИ, че вече е продала на ИК Труд права за издаването им на хартия - самите те признават, че не са продали на Труд изключителни права върху тези творби. И по този начин ДА ОСИГУРИ ДОСТЪП НА НЕЗРЯЩИТЕ до КУЛТУРАТА при това БЕЗ ДА ИЗХАРЧИ и лев от така трудно набираните левчета в така скъпоценния фонд КУЛТУРА, който се харчи за Бог знае какво…
МОЖЕ, НО НЕ ИСКА!
Защо се пита в питанката? Ами защото това би накърнило интересите на ИК Труд - би им създало конкуренция… Нали? МК обслужва частния бизнес, не инресите на авторите или читателите, когато опре до защита на авторски права…
ЕТО ТОВА СТАВА ЯСНО ОТ ТОВА ПИСМО И ТРЯБВА ДА НАБЛЕГНЕМ НА ТОЗИ МОМЕНТ ОТ ТУК НАТАТЪК - защото на всички ни е ясно - не е виновен тоя дето яде зелника, а тоя дето му го е дал!
октомври 27th, 2006 at 13:19
Съд в Стразбург предлагам аз за нарушаване на правата на свободно информиране.. Само искът да се изпипа.
октомври 27th, 2006 at 17:08
страсбург?
те там се занимават само с цигани и сексуални малцинства.
октомври 27th, 2006 at 17:12
Не можеш да ги уплашиш със Страсбург… Защото дори и да спучулиш там - ще осъдиш държавата, тоест - себе си. На г-на Дамянов какво му е?! Да не би да му отрежат от заплатата сумата присъдена в Страсбург?! Чакай… Така че на него и на такива като него им е все тая… през аввторското право, че и оттатък му е на него за Страсбург.
октомври 30th, 2006 at 4:52
Айде сега пак показвате пораженчество. Една присъда от Стразбург може и да няма задължителен характер, но е мощно ПР средство за постигане на цели. Едно е да настояваш без нищо, съвсем друго е зад гърба си да имаш присъда в Страсбург. За циганите и педалите все едно не съм го чул. Тук няма място за расизъм и хомофобия. Едно такова дело има сериозни шансове за успех.
октомври 30th, 2006 at 13:48
Тц.. Моето скромно мнение е следващата стъпка да се опира на новата информация в отговора на МК - тоест като са казали А, да ги побутнем да кажат и Б.
Признаха си, че не са дали изключителни права на никого, както и си признаха, че ако Труд има права да издава въпросните автори, то това не значи, че МК не може да предостави права и на други заинтересувани страни.
Следователно - едно писмо-подписка до МК в което се настоява министерството да предостави безвъзмездно на Виктор правата да публикува на сайта си bezmonitor произведенията на авторите, чиито права се държат от МК, като по този начин демонстрират и приложат на практика грижата която дължат на българските граждани в неравнопоставено положение, като позволят на Виктор да им осигури свободен достъп до българското литературно наследство - безвъзмездно и неограничено.
Ся това горното изречение стана толкова замотано, че и на мен не ми е ясно - това в квадрата на шегата де… Някой да седне и да го формулира по-ясно и стегнато и да се пусне подписката - като този път не бързаме за никъде и разгласим с пълно гърло за тая подписка, за да има серозна подкрепа…
ноември 9th, 2006 at 16:23
Доста добре сте прочели между редовете написани от Г. Дамянов, обаче сте пропуснали още един момент, който ми се струва важен. При тази схема на работа и нежелание тя да се промени МК обрича на забвение много голяма част от авторите, защото светлината на деня виждат единствено тези неща, за които някоя компания е сигурна, че ще може да реализира печалба (т.е. произведението е станало много популярно още приживе), което оставя повечето от нещата да прашасват и не дава никакъв шанс някой автор да бъде открит за хората в рамките на 70 години, които обикновено са достатъчни, за да се загуби актуалността на много от написаното.
ноември 14th, 2006 at 10:39
Това е пределно ясно.
И все пак някой изпратил ли е запитване по отношение на цените на българските класици. Наистина има идеи да бъдат откупени правата за издаването им. Не сме малко и няма да ни натежи. И без това ни принуждават да спонсорираме МК за правото да ги четем, по добре да платим и за правото и на други да ги четат.
Но наистина ме поразява идеята, че Министерството на Културата иска пари, за да могат творбите на хората, които са го основали, да продължат да бъдат четени. Интересно ми е едно, историята ни чия собственост е? И тя ли е на Министерството на Културата? Предполагам, че за Паисиевата история също трябва да се плаща…
“Но някои не обичат да знаят за своя български род, а се обръщат към чужда култура и чужд език и не се грижат за своя български език, но се учат да четат и говорят по гръцки и се срамуват да се нарекат българи. О неразумни и юроде!”
На кого трябва да платя за това? Виждам колко по-лесно е да чета в оригинал Дефо, Суифт и Шекспир отколкото Вазов, Йовков и Захари Стоянов.
Надявам се наследници да държат правата над творбите на Вапцаров и Гео Милев? Защото ако и за тях отговаря държавата вече ще е трагикомично.
ноември 14th, 2006 at 10:58
Като гледам все пак отношението на МК, нещата ще се сведат накрая до дебнене на изтичането на срока на правата върху даден автор, за да бъда публикуван.
ноември 23rd, 2006 at 14:42
Vchera popitah prez e-mail-a kolko struva da pridobia pravoto da publikuvam nyakolko prikazki ot Angel Karaliychev. Ako e 5-6 leva, s udovolstvie shte si platia.
ноември 26th, 2006 at 4:19
ne kupuvaute dolnokachestvenite proizvedenia na trud
ноември 29th, 2006 at 17:51
абе какво стана с българска народна библиотека, и нея ли я забърсаха?
декември 4th, 2006 at 21:14
Интересно е и авторските права на кои автори се държат от МК - пълният списък трябва да е достъпен по ЗДОО.
Тогава може да се види много ли са, малко ли са, издават ли се всички или някои само отлежават…