Искам да си представите нещо. Но не просто да си го представите, а да се опитате наистина да го почувствате, сякаш се е случило на вас. Ето така. Една сутрин се събуждате от обичайния си нощен сън, разтърквате очи, насъбрали умора в просъница и ги отваряте за света. За да откриете, че сте загубили зрението си. Завинаги.
Как мислите дали това ще е най-нещастния ден в живота ви? Не знам. Не искам и да разбирам и не пожелавам на никой на тази земя, да го разбира. Но сред нас има хора незрящи в общоприетия смисъл на думата, но понякога много по-виждащи от нас за неща, за които ние оставаме слепи.
Сутринта на 15 май, цялото интернет общество се събуди разтърсено от шок. Новината бързо обиколи множество интернет блогове*, проправи си път в десетки форуми**, и предизвика лавина от бурни емоционални реакции. ИК ‘Труд’ заплашваше със съд специализирания сайт за незрящи bezmonitor.com, създаден и поддържан от слепия Виктор. Причината? - наличието на текстове от класически произведения, адаптирани за слепи, на които ‘Труд’ твърди, че притежава правата върху преводите. Истинската причина? - Алчност до загуба на човешки черти.
Файловете, които съдържат тези книги, макар да могат да бъдат четени и от нас, виждащите, са неудобни за това (а и кой човек със здрав разум би седнал да чете дебела книга на монитора си?), но пригодени за специализирани аудио програми, които го правят за слепите. Пак Виктор е помогнал на znam.bg (собственост на Труд) да бъде адаптиран и за слепи. Благодарността на Труд - съд за пиратите!
И тук идва смешното, трагичното и жалкото. Заплахите на Труд са лишени от всякаква законова основа, защото закона за авторското право в глава пета ‘свободно използване на произведения и точка осем гласи, че това е възможно за ‘възпроизвеждането на вече разгласени произведения посредством Брайлов шрифт или друг аналогичен на него метод, ако това не се извършва с цел печалба‘. От Труд обаче искат от слепите да пращат смс-чета за правото да четат български класици като Елин Пелин и Ангел Каралийчев.
Опитите на Виктор и десетки други хора да обяснят на Труд, че това, което правят освен, че е със съмнителна законност е крайно аморално изпратени чрез електронната поща срещат студени, безсърдечни и нечовешки отговори. Na latinica.
Има ли гражданско общество в България? Има ли някакъв останал морал при прехода към капитализъм? Обича ли някой все още истински дълбоката душевност завещана ни в книгите? Има ли смисъл да задавам тези въпроси?
За нещастие на всеки един от нас може да се случи да остане инвалид, но не това е най-страшното, най-страшното е, ако позволим да се превърнем в морални инвалиди. Изпитвам болка - истинска физическа болка, скрита някъде дълбоко заради това, в което се превръща човешкото общество по света и не ме е срам да призная, че докато ежечасно следя реакциите на стотици хора по интернет, се разплаквах на два пъти през изминалите дни. Но все още вярвам, че всичко зависи от нас - хората, защото онези другите едва ли могат да бъдат наречени така. Вярвам, че всичко зависи от теб!
*блог - форма на личен интернет дневник
**форум - електронен еквивалент на гръцкия форум, където всеки може да изкаже мнението си по различни въпроси
